Въшки

Въшки (Pediculosis).
Въшливостта е често срещано състояние в дерматологията. И то повече сред децата в определени комунални заведения – ясли, детски градини, училища и др. Там контактите са твърде близки и подобни заразни заболявания не са рядкост. Преди години ги третирахме по стара традиция – газ, маз, нула номер. За щастие, в съвремието ни има нови, по-модерни методи за справяне с тази напаст. Но какво знаем всъщност за въшките? Ще говорим за 3 основни вида въшки, които ни тормозят най-много. Започваме с:
Pediculosis capitis – това е латинското име на главовата въшка. Ние си я знаем просто като въшка. Но тя си има своите особености. Така например, женската снася яйцата в основата на косъма (около 150 на брой). Ларвите се люпят за 8 дни, след което имат няколко стадия на развитие и след 2 – 3 седмици се превръщат в полово зрели въшки. Предаването става при директен и индиректен контакт.
Клиниката е характерна заради предпочитаните области зад ушите. На всеки 2 – 3 часа въшката смуче кръв, като забива хоботчето си в кожата на хазяина. От слюнчените жлези на хобота се отделя анестезиращо вещество и поради тази причина убождането е безболезнено за нападнатия човек. След период от около 8 – 10 ч. на тези места се появява сърбеж, наблюдават се пъпкообразни обриви и разчесвания.
Диагнозата може да се постави сравнително лесно. Само с елементарен, но внимателен поглед под дерматоскоп може да се открият гниди по космите, докато самите въшки се намират по-рядко.
Диференциална диагноза се прави с друго заболяване със сходна симптоматика – псориазис капити.
Лечението, както вече споменахме, не се отнася до безмилостно натриване с газ, макар че много хора все още го предпочитат като народна медицина, предавана в годините. С медикаментозната терапия се цели пълно унищожаване на въшките, а за целта лекарите изписват хексахлорциклохексан под формата на гел. Той се нанася върху косата, но за да има цялостен и качествен ефект трябва да престои 24 часа. Това се последва от щателно измиване и повторно нанасяне след 7 дни с цел унищожаване на всички въшки още в ранния им период на развитие. Преди години народното средство включваше равни части газ, олио и оцет под кърпа за 10 – 12 часа. Счита се, че и то също има добър ефект, но съществуват опасности от прилагането на газ пряко върху скалпа.
Pediculosis vestimenti – това пък е дрешната въшка. Тя се отличава с това, че по размери е по-голяма от главовата, а на цвят е мръснобяла. Крие се по гънките на дрехите и също прави големи бели.
Клиничната картина се представя от силен сърбеж, тъй като дрешната въшка хапе често и в резултат на това предизвиква дискомфорт у поразения индивид.
Могат да са засегнати обширни области – цял гръб, рамене, гръден кош, като по тях се наблюдават зачервени пъпки и белези от груби разчесвания.
Диагнозата е готова поставена при откриване на въшки и гниди по дрехите и бельото на пациента, а диференциалната диагноза е с херпетиформен дерматит, екзема, както и някои неспецифични кожни изменения.
Лечение – дрехите се изпират с вряла вода, а бельото се изварява за 5 мин. Използват се и антисептични препарати под формата на пудри, които имат много добър ефект.
3. Pediculosis pubis – половата въшка е друга гадинка, която причинява заболяване у човека. Тя нагло се прикрепва близо до основата на косъма, но не се придвижва активно. Предава се при телесен контакт, по-често при полов акт и рядко чрез спално бельо и споделяне на общи кърпи.
Клинично, тя предпочита части на тялото с апокринни потни жлези – такива са пубисът, аногениталната област, мишниците. Характерен е силен сърбеж в засегнатите области, който се засилва при изпотяване през нощта. На ухапаните места се наблюдават малки хеморагии, които се дължат на токсините на паразита и на разчесването.
Диагноза може да постави клиницист при установяване на типичните обривни единици със следи от разчесване на обичайните места и откриване на въшки и гниди там.
Лечението е отново с инсектицидни средства, както при главовата въшка. Също са показани и препарати с бензил бензоат. При засягане на мигли и вежди случаят е малко по-специфичен и се налага да се направи механично отделяне на въшките с пинсцета.