Клиничният преглед играе решаваща роля за пациентите при посещение в спешното отделение, както и в кабинета на всеки един практикуващ лекар. Задълбоченият преглед и пълноценна анамнеза може да предоставят ценна информация за състоянието на пациента, да насочат към правилните последващи решения за лечение и да помогнат за предотвратяване на по-нататъшни усложнения.
Клиничният преглед може да бъде разделен на няколко компонента, включително щателна оценка на състоянието на дихателните пътища, скрининг за инфекции, хематологичен преглед, тоест кръвни изследвания, мониторинг на глюкоза, оценка на баланса на течности, преглед на дишане, кръвообращение, щателен преглед за корем и таз, както и долни и горни крайници и цялостна оценка на степента на увреждания при травми.
Оценката на дихателните пътища включва определяне дали дихателните пътища са отворени и проходими, както и проверка за всякакви признаци на обструкция на дихателните пътища. Скринингът за инфекции включва преглед на скорошни инфекциозни маркери, записване на телесна температура и преглед на досегашни терапии с антибиоци и тяхната продължителност.
Хематологичният преглед включва оценка на нивата на хемоглобина, червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцитите, наблюдение за всякакви признаци на кървене и оценка на бъбречната функция чрез изследване нивата на урея, креатинин и нивата на електролитите. Мониторингът на глюкозата включва проверка на нивото на кръвна захар и проверка дали се прилага инсулин за лечение на диабет, както и превенция на хипергликемия.
Оценката на баланса на течностите включва записването на приетото количество течности, както и отделената урина, като се наблюдават също така и цветът на урината, както и се прави проверка за отоци по тялото и крайниците.
Оценката на дишането включва мониториране на сатурация, тоест количеството кислород в кръвта, дихателна честота, дихателен обем, важен е също така и кръвно-газовият анализ, чрез който се добива информация за парциалното налягане на кислород, въглероден диоксид, алкално-киселинното равновесие на кръвта, наличието на бикарбонати и още много други показатели, с които се добива представа как пациентът диша.
При интубирани пациенти в интензивни отделения – преглед на настройките на дихателния апарат, газовете в артериалната кръв чрез вече споменатия кръвно-газов анализ, както и скорошни рентгенови снимки на гръдния кош.
Оценката на сърдечната функция и кръвообращението включва проследяване на сърдечната честота, кръвното налягане, както и извършване на ЕКГ – електрокардиограма за проверка на ритъма на сърдечната функция.
Мониторингът на физиологичните данни до леглото също е от съществено значение в интензивните грижи. Пулсовата оксиметрия (SpO2) измерва различните червени и инфрачервени абсорбционни профили на оксихемоглобина и дезоксихемоглобина, за да се оцени артериалната сатурация на оксихемоглобин (SaO2). Електрокардиографията следи сърдечната честота, ритъма и морфологията на QRS, докато следата на артериалната линия измерва размера на площта под кривата, която е пропорционална на ударния обем. Капнографията предоставя числената стойност на крайния дихателен CO2 (ETCO2), а формата на следата може да означава изместване/обструкция на дихателните пътища, бронхоспазъм или нисък сърдечен дебит. Проследяването на централното венозно налягане осигурява неспецифичен ориентир за състоянието на обема и функцията на дясната камера.
В заключение, клиничният преглед е решаващ компонент от управлението на критичните грижи. Това включва оценка на различни физиологични параметри и наблюдение на физиологичните данни до леглото, за да се насочат решенията за лечение и да се предотвратят допълнителни усложнения. В допълнение, наблюдението на физиологичните данни е от съществено значение в интензивната грижа, за да се осигури бързо разпознаване на влошаването и ранно управление от здравните специалисти.
