Салмонелоза
Салмонелоза представлява остро инфекциозно заболяване, което се класифицира като зооноза, т.е. то може да се предава от животните на човека. Салмонелната болест протича с основен гастроентеритен синдром. Както може да се предположи, нарича се така заради бактерията от род Salmonella, която причинява заболяването. Те се числят към Грам отрицателните, неспорообразуващи, факултативни анаероби, които проявяват висока устойчивост във външна среда. Микробиолозите са успели да изолират над 2000 серотипа, разделени в групи според О- антигена си. Те имат и специфична локализация – срещат се в Пайеровите плаки в тънкото черво.
Родът Salmonella е известен с това, че причинява и тифо-паратифни заболявания – от S. Typhy и S. Paratyphy, респективно. Също и вече споменатите салмонелни гастроентерити, които са причинени от S. Enteritidis и S. Typhimurium, както и септични състояния при инфекциозно-диариен синдром.
Епидемиологичното значение на заболяването се определя не от честотата, а от високия леталитет в ранната детска възраст.
Източник на заразата е болният в края на инкубационния период и 2-3 седмици в периода на възстановяване. Заразоносителството се изчислява на 80%, а както вече стана ясно, резервоарът са животни и птици, приети като храна.
Съществува особен механизъм на предаване на заразата – фекално-орален, трансмитиращ бактериите по 2 пътя:
-
Алиментарен – той е и основен. Може да де осъществи чрез консумация на месо и месни продукти или чрез консумация на яйца и птиче продукти. Заразяването на храната може да е първично или вторично. Значение има и продължителното съхранение при стайна температура.
-
По контактно-битов път – при общуване с животни и болни. По този път възникват професионалните, вътреболничните и епидемичните взривове в организираните детски колективи.
Обикновено инкубационният период варира между 8 и 48 часа. Епидемиолозите са разработили специални мерки за блокиране източника на заразата. Такива са: регистриране и бързо известие до съответните отговорни служби, изолиране на заразените лица и лекуването им в инфекциозно отделение, последващото им диспансеризиране за срок от 6 месеца, налагане на строг санитарно-хигиеннен режим, термична обработка на храните и др.
Клиничните форми на салмонелозен гастроентерит биват 3 вида: лека, средно тежка и тежка форма. Този тип гастроентерит се характеризира с няколко синдрома:
-
Токсикоинфекциозен синдром
-
Гастроентеритен синдром
-
Синдром на водно-електролитния дисбаланс
При инфекция с S. Typhy и/или S. Paratyphy се развива тежката форма, наречена салмонелозен сепсис. Той се проявява със следните синдроми и симптоми:
-
силно изразен токсикоинфекциозен синдром, проявяващ се с главоболие, отпадналост, треска, болка в мускулите и др.
– гастроентеритен синдром – възпаление на стомашно-чревния тракт.
– синдром на водно-електролитния дисбаланс
– промени в съзнанието
– хепатоспленомегалия
– полиорганна недостатъчност
Предразполагащи фактори за подобно сериозно развитие на заболяването са крайните възрасти (кърмаческа и старческа), захарният диабет и др.
Друго потенциално опасно усложнение е развитието на бактериемия (попадане на бактерии в кръвта) с извънчревни разсейки и метастатични абсцеси в паренхимните органи.
В малък процент от преболедувалите (около 1-2%) се среща и хронично носителство. За да отговори на критериите за хронично състояние, то трябва да се задържи в организма на заразения за период от над 1 година.
При определени показания, като например рисковите групи и някои съпътстващи заболявания, лечението трябва да бъде антибиотично и подкрепящо, както и симптоматично.
